Фрагмент от книгата на професионалния финансов брокер Вибхор Кумар Сингх – Милиардерът

Фрагмент от книгата на професионалния финансов брокер Вибхор Кумар Сингх – „ Милиардерът и монахът. Обикновена история за пътя към невероятното благополучие “ (Изд. Кибеа “). 

(Rocky Landscape with Monks, 1608, by Joos de Momper)

Пътят към Шангри-Ла

„ Успехът не е ключът към щастието. Щастието е ключът към триумфа. Ако обичаш това, което правиш, ще успееш в живота. “ ~ Алберт ШВАЙЦЕР

– Ако щастието е пътешестване, то минимализмът е първата стъпка от него – сподели монахът на милиардера.

Въпреки че тези думи не бяха в подтекста на диалога им, милиардерът кимна в символ на единодушие и си напомни времето, когато двамата взеха решение да станат бизнес сътрудници.

Първата им среща в хотела в Катманду беше дала отговор на упованията и на двамата. Милиардерът беше разкрил опция да прави нещо изцяло друго от нормалното – хотелът в Шангри-Ла щеше да бъде перла в короната на достиженията му. За монаха това партньорство щеше да бъде мост към света на материалното. И двамата разбираха изгодите от съдействието си и го ценяха. Днес – две години по-късно, милиардерът виждаше, че е взел вярно решение.

Въпреки че идваше в хотела за първи път, откри, че монахът и неговият екип са изпълнили плана чудесно и справедливо се радваше на интереса на туристическите организации.

В началото милиардерът мислеше, че ще му бъде мъчно да прави бизнес с будистки духовник. Какво ли схваща от бизнес? Но в този момент, когато преглеждаше финансовия баланс на хотела, с наслада откри, че не е бил прав.

Връщайки се към думите на монаха, милиардерът си даде сметка, че още от дете са му втълпявали, че щастието се крие в трупането и запасяването с материални богатства. В неговото общество демонстрирането на благосъстояние беше ключът към щастието. Да не се интересуваш от благосъстоянието, беше неуспех. Но той искаше да разбере по какъв начин навикът да трупаш и да се запасяваш обърква съзнанието и става спънка по пътя към щастието. Може би монахът ще помогне?

– Минимализмът не е липса на упоритост. Не е живот на светец. Това е избор да живееш с най-малко притежания, само че с най-много централизация. Идеята е, че разчистването на материалното води до почистване на мозъка, който постоянно е цялостен с непотребни и безсмислени тематики и страсти – изрече монахът, като че ли четеше мислите на милиардера.

– Предполагам, че с по-малко неща за носене е по-лесно да вървиш по пътя на живота – отвърна милиардерът.

Суровият, само че спокоен каменист тибетски пейзаж беше почнал да успокоява нервите му. Последните 24 часа бяха изпълнени с трескаво пътешестване и отмалялост поради часовата разлика, както и с някои неприятни новини. Сделката с Телекома в Казахстан не вървеше по проект. Бюрократи бавеха лиценза, тъй като желаеха подкупи, само че милиардерът им беше отказал.

Отново се замисли за минимализма, станал супермодерен в последно време и рекламиран от доста богати хора като милиардера Николас Бергруен. На пръв взор минимализъм е живот с малко материални притежания – просто определяш кое ти е нужно, с цел да оцелееш, и изхвърляш всичко останало. Всяка движимост, която притежаваш, би трябвало да оправдава присъединяване си във всекидневния ти живот. За милиардера обаче това беше просто хипарски метод на живот.

– Много по-лесно е – усмихна се монахът и го върна към диалога им. – Но, знаеш ли, щом един път решиш да живееш минималистично, започваш да изхвърляш всичко ненужно. Започваш да виждаш същинските си цели и придобиваш силата да ги постигнеш. Това не е опрощение за бягство от отговорност. Не е живот без упоритости. И сигурно не е опрощение за мързела!

Просто решаваш да се фокусираш върху малцина, само че основни неща и да избягваш това, което те разсейва. Когато се фокусираш върху значителното, отстраняваш несъщественото и постигаш благополучие по един доста по-ефикасен метод.

Като се замислиш, монахът е прав – сподели си милиардерът. – Някои от най-успешните хора на планетата през днешния ден […] са известни със своя елементарен, фокусиран метод на живот. Те споделят, че дължат триумфа си на способността да отстраняват нещата, които ги разсейват, и да се концентрират единствено върху значителните, вследствие на което виждат и по-голямата картина.

– Значи минимализмът укрепва упоритостта – означи милиардерът.

По небето се струпваха тежки сиви облаци. В тази част на планетата валеше рядко, само че облаците постоянно изнасяха трагични представления. – Да, като пренесем минимализма на полето на мозъка, получаваме свободата да се занимаваме със значителното. Истината е, че продължаваме да живеем с всичките тези неща единствено тъй като ни е боязън да ги оставим.

Мислим си, че някой ден може да ни потрябват, макар че през днешния ден са безполезни. Страхът и несигурността са основните аргументи да се боим да приемем минимализма.

Страхуваме се, че хората ще ни презрат, че общественият ни статус ще пострада, че ще загубим фантазиите и упоритостите си... – монахът искаше да помогне на милиардера да направи правилния избор.

Той го разбра и леко се усмихна.

Навън беше почнало да роси. Монахът отвори прозорците на колата и мирисът на прежадняла пръст, допряна от първите капки дъжд, извърши купето. Беше опияняващо.

– Не е ли смешно?! Ние сме толкоз разнообразни по народност и раса, само че на всички места по света дъждът мирише еднообразно – промърмори си милиардерът.

Монахът го чу.

– Да, хората виждат разлики, природата – не.

– Добре! Кажи ми тогава по какъв начин да упражнявам минимализъм, без да се отхвърлям от банковата си сметка – попита милиардерът. Филантропията не беше мощната му страна и не искаше да подарява мъчно извоюваните си пари.

– Минимализмът не значи да се откажеш от банковата си сметка, партньоре. Може да го добавиш към нея! – намигна му монахът с усмивка. – Нека ти опиша за главните му правила – по този начин, както аз ги разбирам. Вярвам, че пътят към щастието стартира с изхвърлянето на известно количество багаж. Макар че – за разлика от великия Буда, не мисля, че би трябвало да се отхвърляме от света. По тази тематика постоянно спорим с моя гуруджи в манастира. Аз съм срещу цялостното отричане от света и желая да намеря благополучие вътре, а не отвън него – тонът му към този момент стана сериозен. – Изучавам минимализма и се пробвам посредством него да открия щастието. Може и да съм стигнал до някои отговори, само че не съм сигурен. Какво ще кажеш да поразсъждаваме дружно? В жабката има един бележник, в който съм записал някои неща. Ще го извадиш ли, апелирам?

Милиардерът извади бележника и го разпростра. На първата страница имаше фотография на Далай Лама. Тъй като в Китай беше неразрешено да се носят фотоси на Негово Светейшество, доста тибетци ги криеха измежду джобните си движимости. На идната страница пишеше:

1. Минимализмът се отнася както за физическия, по този начин и за умствения багаж.

2. Физическият минимализъм е първата стъпка към умственото и прочувственото благополучие.

3. Хората са изобретателни и могат да намерят метод да живеят и с доста, и с малко.

4. Минимализмът подхранва упоритостта, като ни оказва помощ да се фокусираме. Най-големият подарък на минимализма е, че ни освобождава време, което да насочим към нещата, които имат смисъл за нас.

5. Минимализмът е демонстрация на грижа към планетата. Той е нашият принос към нейното запазване.

6. Недей да носиш света на раменете си.

Милиардерът прочете още веднъж написаното и добави от себе си:

7. Спестените пари са извоювани пари.

8. Запомни, че като практикуваме минимализъм, не се трансформираме в светци, а ставаме деликатни какви цели си избираме.

9. Не се въвличай в консуматорство, с цел да не прахосаш парите и щастието си.

Усмихна се иронично, тъй като си даде сметка, че е написал горните думи с най-новия си химикал Монблан.

– Да създадем по този начин! – предложи съществено: – Ще съм тук три седмици. Няма да имам доста работа и ще имам време да мисля за други неща. Хайде и двамата да си създадем описи с нещата, които ни вършат щастливи, и да си ги заменяем в края на това странствуване! Какво ще кажеш?

– Чудесна концепция – отвърна монахът. – Най-после ще мога да споделя мислите си за щастието и да схвана какво е то за върл капиталист като теб.

И двамата се разсмяха.

Из: „ Милиардерът и монахът. Обикновена история за пътя към невероятното благополучие “, Вибхор Кумар Сингх, изд. „ Кибеа “, 2022 
Картина: Rocky Landscape with Monks, 1608, by Joos de Momper; chinaoilpaintinggallery